Население в България

Население и демографски процеси В БЪЛГАРИЯ
1. Общ брой на населението
Население по пол и година на 31.12

В края на 2004 г. изчисленото постоянно население на България е 7 761 049 души 1 . В сравнение с 2003 номера му е намаляло с 40 224 души или 0.5% от общия брой на населението . Спадът се дължи изцяло на отрицателния естествен прираст на населението , т.е. значително по-голям брой смъртни случаи в сравнение с този на живородените .

Година Общо         Жени          Мъже
1990 8 669 269 4 269 998 4 399 271
1995 8 384 715 4 103 368 4 281 347
2000 8 149 468 3 967 423 4 182 045
2001 7 891 095 3 841 163 4 049 932
2002 7 845 841 3 816 162 4 029 679
2003 7 801 273 3 790 840 4 010 433
2004 7 761 049 3 767 610 3 993 439



Броят на жени в населението продължава да бъде по-висока ( относителен дял на 51.5% . ) . През 2004 г. на 1 000 мъже се падат 1 060 жени.
Настоящото население на градовете живеят 5 431.8 хил. лв., или 70.0% от българското население , а в селата - 2 329.2 хиляди 30,0% .
2 . Остаряване на населението
Средната възраст на населението в България през 2004 г. застана е 41 години. Процесът на застаряване на населението се извършва и в двете села и градове , средната възраст на населението е по-висока от тази в градовете - 45.0 години в селата и 39.3 години в градовете.
Средната продължителност на живота при раждане за периода 2002-2004 е 72,37 години .
3 . Население под , във и над трудоспособна възраст
Разпределението на населението в трудоспособна възраст и над трудоспособна възраст е повлиян от стареене , така и направените законодателни промени в определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране age2 .
Населението в трудоспособна възраст към края на 2004 г. е близо 4 782 хиляди души или 61.6% от цялото население . В сравнение с 2003 население се е увеличила с 35 хил. души .
Населението над трудоспособна възраст през 2004 г. е 1 805 000 души. За период от една година то е намаляло с 40 хил. души . Спадът се дължи не само на естественото движение на населението ( раждаемостта и смъртността ) , но и на изключването от тази категория на част от населението поради промени в възрастовата граница за пенсиониране .
A дългосрочна тенденция към спад се очертава сред населението под трудоспособна възраст . В сравнение с 2003 г. тази категория население е намаляло с 35 хил. души , а до края на 2004 г. наброява 1 174 хил. души .
Население под , във и над трудоспособна възраст
YearsTotalWorking - възраст статут Под трудоспособна ageAt работи ageOver трудоспособна възраст
1990 100.00 21.6 55.5 22.9
1995 100.00 19.1 56.6 24.3
2000 100.00 16.8 58.3 24.9
2001 100.00 16.3 59.2 24.5
2002 100.00 15.9 60.1 24.0
2003 100.00 15.5 60.8 23.7
2004 100.00 15.1 61.6 23.3
4 . Раждаемост на населението
През 2004 70 433 деца са родени в България , от които 69 886 ( 99.2% ) са живородени . В сравнение с предходната година броят на живородените се е увеличил с 2 527 деца . Коефициентът на раждаемост ( брой живородени деца на 1 000 души от средногодишния брой на населението) е - 9,0 ‰ .
През 2004 г. броят на живородените момчета е 36 026 , а броят на живородените момичета е 33 860 , или на 1 000 момчета се падат 940 момичета .
Броят на живородените деца в градовете е 50 390 , а в селата е 19 496 деца, или Коефициентът на раждаемост е 9.3 ‰ в градовете и 8,3 ‰ в селата.
Коефициенти на раждаемост и естествен прираст на населението

YearsCrude раждане rateNatural increaseTotal плодородието rate3
На 1000 от населението
1990 12.1 -0.4 1.81
1995 8.6 -5.0 1.23
2000 9.0 -5.1 1.27
2001 8.6 -5.6 1.24
2002 8.5 -5.8 1.21
2003 8.6 -5.7 1.23
2004 9.0 -5.2 1.29

През последните няколко години постоянно нарастване на броя на живородените извънбрачни деца може да се наблюдава . Относителният им дял се е увеличил от 25,8% през 1995 г. до 38,4% през 2000 г., 46.1% през 2003 година. През 2004 г. броят на живородените извънбрачни деца е 34 043 , или 48.7% . При разглеждане на извънбрачните раждания трябва да се има предвид, че в продължение на около 60,0 % от всички раждания има данни за бащата , изброени , както е известно . Оттук извънбрачната раждаемост до голяма степен се дължи на нарастването на броя на така наречените " де факто " бракове именно по този начин можем да се предположи, че не всички извънбрачни деца живеят извън семейна среда .
5 . Смъртност на населението
В България през 2004 г. са умрели 110 110 души , или коефициентът на обща смъртност (брой на смъртните случаи на 1000 души от средногодишния брой на населението) е 14.2 ‰ . В сравнение с предходната година броят на смъртните случаи е намалял с 1 817 лица .
Смъртността продължава да бъде по-висока сред мъжете ( 15.7 ‰), отколкото сред жените ( 12.7 ‰ ) и в селата ( 19.4 ‰ ), отколкото в градовете ( 11.9 ‰ ) .
Раждаемост , детската смъртност , преждевременната смъртност
YearsCrude смъртност - ‰ Детска смъртност процент4 - ‰ Преждевременна смъртност rate5 - ‰
1990 12.5 14.8 29.7
1995 13.6 14.8 28.3
2000 14.1 13.3 25.0
2001 14.2 14.4 25.2
2002 14.3 13.3 24.5
2003 14.3 12.3 24.3
2004 14.2 11.6 24.9

Детската смъртност продължава да се характеризира със своите присъщи значителни колебания. Коефициентът на детската смъртност е показател, повлияни от различни фактори и може да се променя във времето и от сравнително малките номера, от които е получен . След достигнатото високо равнище от 16,9 ‰ през 1991 г., а коефициентът на детска смъртност намаля до 14,8 ‰ през 1995 г., а през 1997 г. достига най-високата си стойност за последните 15 години - 17.5 ‰ . През следващите години той отново спада , достигайки 12,3 ‰ през 2003 година. През 2004 г. 814 деца на възраст до 1 година умира в България , а коефициентът на детска смъртност е 11.6 ‰ .
6 . Естествен прираст на населението
Разликата между ражданията и умиранията представлява естественият прираст на населението. От 1990 г. броят на смъртните случаи надвишава този на ражданията . Поради тази разлика е отрицателна. В резултат на това от началото на 1990-те години населението на България намалява . Естественият прираст на населението в абсолютно изражение през 2004 г. е минус 40 224 души. Коефициента на естествения прираст (разлика между ражданията и умиранията на 1 000 души от средногодишния брой на населението) е - 5,2 ‰ през 2004 година. Разликата между голяма отрицателна стойност в градове и села е значителен. По селата е -11,1 ‰ и -2.6 ‰ в градовете.
7 . Бракове и разводи
Общият брой на регистрираните бракове е 31 038 , или с 393 повече от предходната година. От тях 80.1 % са в градовете. Имаше сключени 6 181 брака в селата .
Броят на прекратените бракове през 2004 г. е 14 669 , или 2 666 повече в сравнение с 2003 година. По-голямата част от броя на разводите ( 11 811 бракоразводи ) се отнасят за градовете .
8 . Вътрешна миграция на населението
В 2003 137 хиляди души взеха участие в 145000 миграции и да се промени мястото им на пребиваване в страната.
Най-голямата миграция увеличение на териториален аспект през 2004 г. е възникнала между градове и други населени места . Приблизително 45% от всички мигранти са сменили местоживеенето им от един град в друг. Миграционните потоци от селата към градовете (23% ) и села с градове (21 %) са били много по-малки по отношение на относителния дял . Най-малкият миграционен поток е от село на село ( -11% ) .


1 Върху броя на населението влияние оказва и външната миграция, която не се взема под внимание.
2 През 2004 г. населението в трудоспособна възраст включва лицата на възраст 16 години, до завършване на 62 години и 6 месеца за мъжете и 16 и 57 и 6 месеца за жените .
3 Средният брой деца , които една майка ще роди по време на целия си плодородие период.
4 Брой умрели деца на възраст под 1 година за 1 000 живородени деца .
5 Относителен дял на умрелите лица на възраст под 65 години общият брой на смъртните случаи .